КАКВИ ЗАБОЛЯВАНИЯ ЛЕКУВАТ ОРТОПЕДИЯТА И ТРАВМАТОЛОГИЯТА?

• Лечение на счупени кости и управление на лечението на оздравителния процес.
• Състояния като болки в ставите, артрит и възпаления на ставите.
• Проблеми с гръбначния стълб, като болки в кръста и врата, сколиоза и хернии.
• Наранявания, които се получават при спортове като футбол, баскетбол и бягане.
• Хирургия на стави, като коляно, тазобедрена става и рамо, състояния, които трябва да бъдат коригирани чрез операция.
• Увреждания на мускулите и сухожилията, особено в резултат на спортни травми.
• Вродени костни или ставни проблеми.
• Програми за физикална терапия и рехабилитация след счупване или нараняване.

КАКВИ СА ДИАГНОСТИЧНИТЕ МЕТОДИ, ИЗПОЛЗВАНИ В ОРТОПЕДИЯТА И ТРАВМАТОЛОГИЯТА?

1. Рентгенологични изображения: За диагностициране на фрактури на костите, ставни проблеми, проблеми с гръбначния стълб и други структурни нарушения се използват техники за изобразяване като рентген, компютърна томография (КТ) и ядрено-магнитен резонанс (ЯМР).
2. Ултразвуково изследване (УЗГ): Тя може да се използва за оценка на меките тъкани, като например ставни течности, сухожилия, мускули и връзки.
3. Кръвни тестове: Кръвните тестове, като маркери на възпалението, ревматоиден фактор, CRP (С-реактивен протеин), могат да се използват за определяне на наличието на артрит и други системни заболявания.
4. Електромиография (ЕМГ) и тестове за нервна проводимост: Използват се за оценка на функциите на мускулите и нервите и могат да помогнат за установяване на увреждане на нервите или мускулни заболявания.
5. Биопсия: Вземане на тъканни проби и тяхното патологично изследване за съмнителни тумори или инфекции.
6. Физически преглед: Основен диагностичен метод, при който лекарят оценява симптомите и физическите находки на пациента.

Комбинацията от тези методи помага да се постави точна диагноза на заболяването и да се планира подходящо лечение.

КАКВИ СА МЕТОДИТЕ ЗА ЛЕЧЕНИЕ, ПРИЛАГАНИ В ОРТОПЕДИЯТА И ТРАВМАТОЛОГИЯТА?

Методите за лечение, използвани в ортопедията и травматологията, могат да бъдат разнообразни, както следва:

1. Консервативно лечение: Лечение без хирургическа намеса с методи като медикаменти, физиотерапия и рехабилитация, упражнения и използване на специални инструменти.
2. Хирургично лечение: Хирургично лечение на фрактури, ставни проблеми или други ортопедични проблеми.
3. Инжекции на ставите: Приложения, целящи намаляване на болката в ставите, като например инжектиране на стероиди или хиалуронова киселина в ставата.
4. Физикална терапия и рехабилитация: Терапевтични програми с цел укрепване на мускулите, увеличаване на гъвкавостта и намаляване на ограниченията за придвижване след травма или операция.
5. Протези и ортези: Използване на протези (изкуствени) или поддържащи устройства (например корсет за коляно), специално предназначени за ставни заболявания или увреждания.
6. Остеотомия: Хирургична процедура за коригиране на костни деформации.
7. Артроскопия: Хирургична процедура, която се извършва през малки разрези за диагностика и лечение на вътреставни проблеми.
8. Костни присадки и костна стимулация: Методи, използвани за ускоряване на костното заздравяване или за лечение на костна загуба.

Изборът на тези методи на лечение варира в зависимост от състоянието, симптомите и нуждите на пациента.  

КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА ОПЕРАЦИЯТА ЗА УВЕЛИЧАВАНЕ НА РЪСТА?

Хирургията за увеличаване на ръста е хирургическа процедура, която се извършва за увеличаване на ръста на човека.
Целта на тази процедура е да се увеличи дължината на дългите кости (обикновено бедрената кост и пищяла).
Обикновено по време на операцията костта се изрязва и след това се създава пространство между костните фрагменти с помощта на устройство, често наричано външен фиксатор.
В това пространство се насърчава образуването на нова костна тъкан чрез силата на опън или разтягане, прилагана от външното устройство на равни интервали всеки ден.
С образуването на нова костна тъкан пространството между костните фрагменти постепенно нараства, което води до увеличаване на височината.
Следоперативната рехабилитация обикновено е дълъг и внимателен процес.
При вземането на решение за този вид операция трябва да се вземат предвид общото здравословно състояние на пациента, потенциалните рискове и следоперативните очаквания.

ЗАЩО СЕ ИЗВЪРШВА ОПЕРАЦИЯ ЗА УДЪЛЖАВАНЕ НА ВИСОЧИНАТА?

Тежък нисък ръст: Ако ниският ръст се отразява негативно на ежедневието на човека или причинява психологически дискомфорт, може да се обмисли операция за увеличаване на ръста.
Вроден нисък ръст: Поради някои генетични или вродени нарушения ръстът на човека може да е по-нисък от нормалния.
В тези случаи операцията за удължаване на ръста може да бъде една от възможностите за лечение.
Нисък крайник: Ако единият крайник е значително по-къс от другия, може да се извърши операция за удължаване.
Посттравматичен нисък ръст: Счупванията на дългите кости след злополука или нараняване могат да повлияят на растежа на костите и да причинят нисък ръст.
В тези случаи може да се обмисли операция за удължаване.
Нисък ръст, причинен от употреба на наркотични вещества: Дългосрочната употреба на кортикостероиди или други лекарства може да повлияе негативно на развитието на костите и да доведе до нисък ръст.
В този случай може да се обмисли операция за удължаване.
Въпреки това операцията за удължаване обикновено се счита за крайна мярка и обикновено се предпочита в случаи със сериозни психологически или физически последици.
Преди операцията трябва да се направи подробна оценка и да се установи ясна комуникация с пациента относно рисковете.

КАКВИ СА ВИДОВЕТЕ ОПЕРАЦИИ ЗА УДЪЛЖАВАНЕ НА РЪСТА?

1. Хирургия за удължаване на крайниците: Тази операция се извършва за увеличаване на дължината на дългите кости (обикновено бедрена или пищялна кост).
   Костта се изрязва и между костните фрагменти се създава пространство с помощта на устройство, наречено външен фиксатор.
   Това пространство се разширява чрез прилагане на сила на опън или издърпване на равни интервали от време, за да се образува нова костна тъкан.
2. Операции за корекция на недостига: Това са хирургически интервенции, извършвани за коригиране на скъсяването на кости с различна дължина, което се получава по рождение или в резултат на злополуки.
   Този тип операции могат да се извършат чрез изрязване на скъсената част от костите или добавяне на допълнителни костни присадки.
3. Вътрешни устройства за удължаване: В някои случаи устройствата за удължаване се поставят вътре в костта по време на операцията.
   Тези устройства могат да намалят или премахнат използването на външни устройства след операцията, но често изискват по-сложна операция.

Всеки от тези видове може да бъде предпочетен в зависимост от конкретната ситуация и нужди на лицето.
Видът на операцията зависи от лекаря, който оценява състоянието на пациента и определя най-подходящия план за лечение.

КАК СЕ ИЗВЪРШВА ОПЕРАЦИЯТА ЗА УВЕЛИЧАВАНЕ НА РЪСТА?

• По време на предоперативния период пациентът и хирургът правят подробна оценка.
  Проучва се медицинската история на пациента, извършва се физически преглед и се правят необходимите изследвания.
  Освен това пациентът се информира за начина, по който ще се извърши операцията, и за следоперативните очаквания.
• Операцията обикновено се извършва под обща анестезия.
  Костта се разрязва и между костните фрагменти се създава пространство с помощта на устройство, обикновено външен фиксатор.
  В това пространство се насърчава образуването на нова костна тъкан чрез силата на опън или разтягане, прилагана от външното устройство на равни интервали всеки ден.
• Процесът на следоперативно възстановяване е доста дълъг и изисква внимание.
  В следоперативния период пациентът трябва да посещава редовно контролни прегледи и физиотерапевтични сесии.
  Много е важно външното устройство да се използва правилно, за да се образува нова костна тъкан и да се увеличи ръстът.
• След като процесът на зарастване на костта завърши, външното устройство (външен фиксатор) се отстранява по хирургичен път.
  Това обикновено се случва няколко месеца след операцията.